Фалшиви приказки

Фалшиви приказки

Не жали ти сърцето мое, замръзнало е

Слънце или дъжд, град или бял сняг –

Значение не ще да има вече тук и сега.

И тоз поглед празен остава,

Че вече не иска да живее

И радост пак да почувства.

Знаейки как приказката свършва

Желание няма книга да погледне

Камо ли да я разтвори и прочете.

Приказки са – това всеки знае,

Но място в реалността не ще открият.

И тоз който вярва на истината в тях

Накрая умира със стрела в сърцето.

Напред

Напред

Да бъдеш или да не бъдеш

Туй е вечният въпрос, нали?

И дори съдбата зла да вземе

В череп изкуфял да те превърне,

Озъби й се и напред продължи

С вирната брадичка и храброст безгранична.

Пък дали утрото е слънчево или ще вали

От теб това не ще зависи,

Но пак усмивка може да дариш

И смело напред да продължиш.

Замръзналите сълзи на ангелите

Замръзналите сълзи на ангелите

Искаш сълзи, но не ще ги видиш вече,

Замръзнали в дълбините на душата.

Неспособни да видят слънчев лъч

Или блясъка на пълната луна.

В нощния вятър тихо се молиш

Да видиш надежда някъде там

Ръка твоята да хване, обляна с кръвта

На тези някога били ти близки.

Но всеки някога е имал сълзи,

Искрени и пълни с грехове,

Копнеещи опрощение да открият,

Но дори в Ада огнен ненамерили.

И на ангелите, Божиите вестители,

Изпълващи деня с мека светлина,

Очите се изпълват с кръв червена,

А крилата от мъка почерняват.

Дори на тях, самата светлина,

Сълзите могат да умрат, замръзнали

от студа в собствени им сърца,

докато накрая Падналият само ще остане.

Малка рап песничка

Малка рап песничка

Ето една малка песничка,

Която обичам да пея

За добро утро и гуудбай...

Че коя съм никой не знае

И никой не ще да узнае.

Не ще ме видиш в сенките

Или вън сред тълпата.

Те може човек да ме наричаш,

Но дали съм – не знам.

Мога само да кажа, че съм тук.

Дъхът си чувствам, значи дишам.

За останалото – не ми пука.

Видът ми, може и да не харесваш

За характера, да не говорим.

На нима и аз обичам всичко в теб?

Грозно човече, пълзящо из света

Научено само глава ниско да носи.

Аз поне се рея високо

Било то и в собствения си свят.

Черни облаци на червено небе

И слънце с кървящи очи.

На трон от бели черепи седя

От жертвите ми направен, твоя е там

И накрая само моят свят се чува...

Така че излегни се, последна цигара,

Усмихни се и просто умри,

Че този свят е малък за двама,

А тук аз съм господар.