Вечност

Вечност

Възможно ли е да обичаш някой,

Без дори да си видял лицето му?

Да усещаш устните му по кожата си,

Без дори да ги вкусил ни веднъж?

Не си виждал лицето му,

Но все го търсиш из тълпата.

Никога не си чувал гласа му,

Но все слушаш тихия му шепот

На името си в студената нощта.

Какво е това, което се пробуди в теб?

Защо се чувстваш така? Възможно ли е?

Дали това не е любов, толкова силна,

Че света не може да си я представи?

И дори да не е, дори да е измама

Знаеш, че напълно би му се отдала,

Без съжаление, без тъга.

Защото за теб това е вечността!