Изгубена
Виждам лицето й в сънищата си
Като звезда отвън страшното море.
Все още си спомням онзи миг,
Преди години, когато бяхме само аз и ти.
Сега се събуждам потен посред нощта
И знам, че тези рани лек не откриват,
Когато дори надеждата е отдавна изгубена.
Понякога се чудя дали съм тук въобще...
Небето става по – тъмно и тъмно
Бездушни гласове шептят името й -
Краят на играта живот приближава!
Спомням си добре, но не разбирам,
Последните ти думи, към мен отправени
Молещи ме да не плача повече за теб.
Но е толкова трудно да спазя обещанието си.
Отведи ме там, където отново ще те зърна
Няма значение дали е само за миг или век,
Просто искам да знам, че си тук до мен.
Кога някога ще да бъда свободен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар