Какво?
И ето ме тук отново
Застанала сама в празна стая
И единствената светлина идва
От малкото прозорче пред мен
Самота... сама ми правиш копания
Поглеждам навън – нощта е дошла
Фалшиви градски светлини заслепяват
Истинската красота на небето
Но самотата е и там. Виждам я!
Във въздуха, в земята, в човешките сърца.
Има ли значение дали ще остана тук
Или ще изляза някъде навън сама?
Студенина, болка, отмъщение...
Всеки е сам, забравил навеки топли чувства.
А си спомням времената отдавнашни.
Когато усмивките бяха истински
Когато в сърцата имаше любов.
Какво промени света? Какво го разруши?
Няма коментари:
Публикуване на коментар