Обръщение към вас приятели

Обръщение към вас приятели

Постарахте се да ме направите свое подобие,

Но не ви позволих, ни сега, ни никога...

Искахте да изгладите ръбовете на душата ми

Така че повече да не бъдете наранявани.

Искахте да ме избавите от пороците ми,

Карайки ме да опороча единствения си принцип –

Просто да бъда себе си.

Мислихте си, че ме разигравате, но аз знаех

Вие винаги предпочитахте да ви играя сцени

Предпочетохте добре измислена лъжа пред истината,

Пред това да видите истинското ми лице.

Мислехте си, че душата ми е пластелин,

С който да си играете както си пожелаете.

Аз имам криле прекрасни, бели, невинни,

А вие искахте да ги прекършите,

Може и да искате да ме предпазите

От болката на неуспешния полет, но все пак...

Как бихте знали дали наистина е неуспешен?

Искам свобода, искам да летя, а не да бъда

Вечно прикована за земя с тези вериги.

Убеждавахте ме с безброй лъжи,

Искахте да ме превърнете в едва от вас.

Искахте да забравя миналото, всичко, което съм.

Не можехте да проумеете, че всичко е игра

Разкрих ви и сега играта свърши.

И това са последните ми думи, това, което мисля.

Това бяхте вие, фалшиви мои приятели!