Целувка на смъртта
Тъмна нощ, небе без луна.
Млада жена, сама в нощта
Върви по самотната улица.
И тогава го видя –
Тъмна фигура след сенки.
Усеща как дъха й секва,
Когато той се приближи,
Когато я докосна с пръсти.
По-ледени и от смъртта.
Не можеше да се отдръпне,
Да побегне някъде надалеч.
Сърцето й по – силно затуптя,
Когато доближи лицето си.
И последното, което тя видя
Бяха чифт бели хищни зъби,
Показващи се от зловеща усмивка,
Дарявайки я в целувката на смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар