Старо обещание

Старо обещание

Седя пред огледалото и си припомням

Колко много години да минаха...

Времената се промениха, а с тях и ние

Сещам се за едно старо обещание,

Което вече никой от нас не помни.

Поглеждам през прозореца, но...

Виждам нещо, което е отвън хоризонта

Ти седиш пред мен, танцуваща,

А аз не мога да отделя очи от теб.

Спомняш ли си обещанието,

Или то вече е отнесено от вятъра?

Защо не съм като този вятър,

Защо не съм звездите, луната,

Обвити от всичко и всички.

Защо никъде не виждам пера,

Плаващи в небето, потъващи в нощта....

Страх ме е от забравата,

На тези дни, преливащи с любов

Вече не помня лицето ти, очите ти

Един ден вятърът просто ги отнесе.

И вече никой от нас не помни

Нито обещанието, нито небесните пера

И въпреки това, в тези самотни дни

Носталгична е тази любов и тези думи

Болящи дълбоко в сърцето –

Едно старо обещание за вечна любов.