Езерото на сълзите
Любов – това чувство умряло,
Студено тяло сред езеро от сълзи
Безчувствено, хладно, завинаги загинало,
Спомен носещ само нови сълзи
В морето наречено моя душа.
И все пак не иска да изчезне...
И още усещам устните ти...
И още усещам ласките ти...
Нов спомен, нова стрела в сърцето.
Нова болка – раната отново се отвори.
Искам да убия това чувство,
Да го съсека и заключа някъде далеч
Даже да забравя, че съществува.
Но то се връща, все по-силно
Разплисква водите на черното ми езеро
Поражда нови чувства в умрялата душа
И сълзи на болка закриват лицето ми.
***
Мракът все по-тъмен става
Вътре в моята душа
И не остава слънце да огрява
Оназ усмивка млада
Няма коментари:
Публикуване на коментар