Завещанието на поета

Завещанието на поета

Вземи лист, напиши стих,

Смачкай го, изгори го,

Но стихът няма да се заличи.

Завинаги е станал част от теб.

Може и от ръка студена да е създаден,

Загинала още преди векове.

Но сърцето е живо, горящо диво,

Докато има поне една малка душа,

Която да го пази дълбоко в себе си

Като златно съкровище, бисер скъп.

Защото има неща, не описани с думи,

Чувства, открили дом вътре в теб.

Дори затворен в черна стая да си,

Те ще те отведат в земи далечни,

Кара ти чувства нови да усетиш.

И ти на мига ще осъзнаеш,

Че това е завещанието на поета,

На една душа към друга.