Майко Самота

Майко Самота

Все чакам, някой да ме навести,

Денем или нощем, просто да потропа

и да каже тихичко: „Прости,

забравих те… Жив ли си все още?“

Все чакам… Но напразно! Само тя

все още ме спохожда, зла и страшна,

така наречената „Майка Самота“.

И като призрак древен, с леден глас,

Тя шепне тихо в ухото ми:

„Искаш ли свобода? Искаш ли любов?

Ще унищожа всичко това за теб...

И ще видя сълзите ти, над мъртвата ти душа.”

Ужасен, затварям очи и се моля,

Сънят ми да ми донесе миг покой,

Обгърнат в нежно топлина на прегръдка.

И в сънищата си, от все сърце, се моля -

Нека тази топлина бъде реалност.

Но това е само едно мечта...

Събуждам се и се чудя защо, тя изчезва,

Оставяйки само лек повей на топлина,

Сърцето ми изгаря и започвам да плача.

„Е, Майко, желанието ти се сбъдна!”