Новото ми лице

Новото ми лице

Продадох душата си на дявола.

За какво ми е притрябвала

Само болка и сълзи изтичат от нея.

Отрекох се от вярата, църквата и Бога безлик.

И какво стана накрая – сам съм.

В бездната на вечността паднат,

Сред мрака непрогледен и зли същества,

Със сърца по черни и от моето.

Сред скалите остри черно езеро,

Събиращо в себе си човешката мъка,

Там, аз видях новото си лице...

Аз съм Бог и Сатана в едно.

Аз съм демона, дявола и закона.

Никой и нищо не е над мен.

Животът ми е убийство,

Породено от собствените ми ръце.

Един, двама, трима... спрях да ги броя

Лица се преливат. Защото да ги помня?

Когато всичко носят маски еднакви,

Студени, безизразни, с дупки вместо очи.

Поредна нощ... поредна жертва...

Оглеждам лицето си в локва кръв

То е все същото – груба, сурово,

Поглед на хищник по – мил би бил

От тези две мои очи, сини кристали.

Усмивка породиха те в мен,

Усмивката достойна за самия Луцифер.

Да, това е новото ми лице

И повярвай ми, не бих го заменил

Дори за цялата любов на света.