Сълзата на смъртта
И капката се стече от очите
На една самотна душа.
Желае отново да го докосне,
Но образът изчезва като дим,
Оставяйки я сама в нощта.
Мисъл една остана –
Отново някога да зърне любовта,
Но за днес остана само нощта.
Сълза гореща изминава пътя на тъгата
и жестоко пронизва душата.
Раздра я, разкъса на парченца
И в смъртта единствен изход видя.
Самота и спомени или отдих?
Наистина ли изборът бе толкоз труден?
Ножът сам в ръката озова се,
А плътта бе толкоз нежна...
Да, избра тя смъртта и безмълвно умря,
Но мир откри в последната сълза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар