Мисли сред нощта
Светлината слаба е, ще догори
Защо да я паля, ще угасне
Но не и душата ми да заспи.
Мислите ми са будни и се лутат
Из света, който не знае край.
Затварят очи и изчезвам за мит
Някъде далеч в друг свят любим.
Не е ли странно, че се наричам човек?
Или може би ти ме наричаш такъв?
Аз бродя по пътища страшни, непознати
Спътница ми е скръбта на знанието
И горко на този мой побратим,
Който е видял невидимото за други
И че разум и живот за два различни свята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар