Самхаин

Самхаин

Нощта отново се спусна над земята,

Карайки я уморено да затвори очи.

Сега е време за легенди да оживеят...

Ето конник древен, приготвил се за бой

А там нейде любимата още го очаква

Да се завърне той при нея с победа.

Песен древна се рее над светя,

Гласовете на духовете се надигат

Звук от арфа... барабанен удар...

Глас събудил се дълбоко в теб.

Това е денят, когато земята се разтваря

И миналото оживява пред очите ти.

Танцьорка красива, обвита в платове,

Лице покрило, жив огън в очите й,

Изпълнява танц свещен пред огъня.

Извиква древните да се събудят.

Сенки се плъзват над огъня,

Малки фей включват се празненството,

Създавайки гледка приказна... чудна,

Със своя танц вълшебен... мистериозен.

Тих шепот... глас далечен....

От времето, когато историята се творяла,

Когато драконът вечен и нимфата нежна

Са били толкова истински колкото си ти.

В тази нощ, тайнствена, омагьосваща,

Под Луната пълна и свещените дървета

Миналото оживява и те отвежда

Във времето, когато всичко е било реалност.