Японската песен
Вечерта се спуска над земята,
Където слънцето вечно грее.
Сакурата цъфти с целия си блясък,
Оставяйки листата й да отделят,
Водени от топлия вятър...
Сама жена седи пред градината,
Ръцете й танцуват върху китарата.
Нота след нота, история след история.
Думите й те връщат във времена минали
На смели самурай и богове многолики,
Когато драконът бе още жив
И изпълваше небето с мощното си тяло.
Песен нова... за красотата на лилията,
Цъфтяща нежно след прозрачната вода,
Видяла как целия свят минава през очите й.
Нотите забързват своя ход с времето....
Век след век, миг след миг,
Високите замъци в прах се превръщат,
Отстъпвайки място на една нова епоха,
Когато герой ще са други, различни
И нови легенди ще се сътворяват.
Но дори тогава песента ще останеш жива,
Пренесена от пръстите на музикантка
До сърцето на вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар