Паднал ангел

Паднал ангел

Зимна вечер, обвита в сива мъгла

Самотна фигура сред гробища черни

Там, сред плочи студени и бял сняг,

Сред душите спящи и будни,

Седеше ангел със сребристо бяла коса

С крила черни като нощта над него.

Кървави сълзи се стичат от сини очи.

Тук на мястото дето бавно пада снега,

Създавайки чувство за изолация и самота,

Само тук, откри миг на утеха, тъй желана,

И душата му се разкри пред света.

Съгреши, изпита чувства човешки,

Крилата му почерняха, символ на греха,

Но душата му бе прекалено чисто,

Да отиде в пъкала при демоните зли.

Той бе ангел, паднал от небето,

Самотна душа в самотната нощ.

И сълзите бяха спътници му единствени...

Това стихотворение е вдъхновено от една снимка на една от най-любимите и важни за мен анимета Trinity Blood. Скоро ще виждате още от него. Но засега една снимка.