Замръзналите сълзи на
ангелите
Искаш сълзи, но не ще ги видиш вече,
Замръзнали в дълбините на душата.
Неспособни да видят слънчев лъч
Или блясъка на пълната луна.
В нощния вятър тихо се молиш
Да видиш надежда някъде там
Ръка твоята да хване, обляна с кръвта
На тези някога били ти близки.
Но всеки някога е имал сълзи,
Искрени и пълни с грехове,
Копнеещи опрощение да открият,
Но дори в Ада огнен ненамерили.
И на ангелите, Божиите вестители,
Изпълващи деня с мека светлина,
Очите се изпълват с кръв червена,
А крилата от мъка почерняват.
Дори на тях, самата светлина,
Сълзите могат да умрат, замръзнали
от студа в собствени им сърца,
докато накрая Падналият само ще остане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар