Непокорна
Вериги искаш ти да ми поставиш
Вериги невидими за чуждите очи,
Но приковаващи ме към земята.
Правила все нови създаваш
Та свободата ми да плениш
В красивите си сини очи.
Но огън бушува дълбоко вътре в мен,
Силата му е велика, не ще да го спреш.
Може да опиташ с думи или дела,
Може всички земни сили да извикаш,
Пак не ще можеш да го покориш.
Това е духът им, изгарящ ме от вътре
И дори накрая в пепел черна
Душата ми да превърнеш
Като феникс ще се преродя и отлетя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар