Просто едно „Някога”

Просто  едно „Някога”

Тихо нощ, изпълнена с тъмни мисли,

Поредната цигара, воал от дим създава.

Още един ден изгубен с хаоса на живота...

И под светлината на звездите ти,

Виждаш моя блед силует, признак,

От време наричано просто „някога”.

Нова болка, заражда се в твоите гърди,

Копнеж по сили невъзможни, сили,

Който ще върнат времето назад,

Сълзите ми да изсушиш с целувка нежна,

Тялото ми ледено в обятия да поемеш.

Но всичко е само мечти на разбито сърце...

След години, може би, с посивели коси

Погледите ни отново ще се срещнат

И въпроси неизречени ще се пробудят,

Но ние само ще се подминем –

Всичко свърши, изгубено в едно „някога”,

Сред спомени за стари любови

Сред спомени за измивали млади дни.

И щом нощта пак настъпи, сънят идва.

Лице, съживено от облак сив дим,

Сълза, родена от просто едно „някога”.