Твоят рай е лъжа

Твоят рай е лъжа

Аз виждам белите полета,

Обсипани с пролетни цветя.

Слънцето нежно докосва ме

Като майка своето дете.

Виждам вечността в топлите лъчи,

но знам, че всичко е лъжи

като твоята приятна усмивка.

В свят без тревога и болка -

Как в това наистина да повярваш

Щом любовта ти е студена като лед.

Забравата приятна е, честа амброзия,

Но не и заменена с нови лъжи.

Ти носиш светлина, но мрак си за мен.

Аз за нощта копнея, а не твоята тъма.

Затова гръб ти обръщам и само ще кажа:

Твоят Рай е лъжа, искам действителността.