Снежната кралица

Снежната кралица

И ето отново зимата дойде,

Снегът се спуска над земята,

Покривайки я с бяла пелерина,

Скривайки я за очите на смъртен

Самотна фигура, зимен призрак.

Бледа фигура от различен свят.

С коса бяла като околността

И очи сини като дълбоко езеро,

Криещи в себе си древни тайни.

Усмивка никога няма да види ти

Върху тези две бледи устни,

Способни единствено на целувка хладна,

Миг преди да настъпи последния ти час.

В този свят на вечен лед и сняг,

Душата твоя мир няма да открие,

Завинаги предадена на Снежната кралица.