Прегръдката
на смъртта
Ето слънцето залязва, огнено червено.
А с него и всяка надежда умира,
Спомена в дълбините на мрака.
И ти знаеш... смъртта те очаква,
Прегръдка сладка и хладна да даде
Или може би съдба друга ще отреде?
Сърцето ти ще спре да бие... като
неговото.
Пронизвайки с кинжал всяко чувство
Било то студено като зимния вятър
Или изгарящо като буен огън.
Накрая, преди последната звездица да
угасне,
Отстъпвайки място на новия ден,
Те ще отвориш отново очи –
Дете на мрака хранещо се с живота
Няма коментари:
Публикуване на коментар