Смърт

Смърт

Край на мечтите, край на надежката

Пък и защо въобще трябва да ги има?

Надяваш се, мечтаеш, но накрая какво –

Всичко се разпада на пух и прах

Като вятърна мелница, високо в небесата.

Чувства топли, нежни, изпълнени с доброта,

Но винаги са следвани от тъга и мъка

И защо трябва да бъде така?

Не може ли просто света да си остане добър?

Всичко има край – такъв е живота

Дори денят прекрасен умира и става студена нощ

Светът е в два цвят – бял е черен

Тъкмо си мислиш, че всичко е наред,

Че може да се изправиш и смело да кажеш:

“Аз съм щастлив, радвам се на живота”

и ще се случи нещо, което да разбие тази илюзия.

Радостта не може да е радост без болка.

Но в същото време всичко се приравнява на смъртта.

Тя е там, ти знаеш, очаквате с косата в ръка,

И когато последната прашинка падне, главата ти отива.

И после накъде? Има ли нещо или не?

Има ли въобще значение щом пристигнала е смъртта?

И все пак - защо надеждата е жива в човешкото сърце?

Дори в сетния си час, дори в най -  студената нощ

В сините очи е останала капка надежка,

Която тихо шепне, кара те да се чувстваш по – добре:

“Утре ще е по – добре. Смъртта е гостенка на всеки,

но още не е дошло времето да посети и теб!