Гарванови криле...

Гарванови криле...

Ти имаш криле черни като нощта,

Спускащи се над мен като мъгла.

Мрачни сенки завладели града.

Скитам се по улиците пусни,

Търсейки още някоя живо душа.

Но така не откривам.

Само гласа на някоя проклета сврака,

нарушава тишината изведнъж.

Извърнах погледа си назад,

В дирене на очи живи,

Може би искам да видя дори теб?

Мрак, студ, самота...

Това е моя мъртъв свят.

Това ли вечността, това ли е живота -

Една безкрайна враждебна нощ?

Все едно чифт гарванови криле

Закрили са от мен и светлина и радост.

И в този свят враждебен, отчужден

Само ти може да спасиш душата ми.

Ела, стига си се крил, ела при мен

Фигура черна... мрачна...

Все едно пред мен е самата Смърт.

Прегръдка хладна, ледена целувка

И накрая всичко е мрак и тишина.