Копнежи в ранните зори

Копнежи в ранните зори

Копнеж... малко желание,

събудило те в ранните часове.

Докосване... топла прегръдка,

способни да те спасят от нощта.

Мисъл... появила се от белия сняг,

Способна да стопли студеното сърце.

Когато денят още не е дошъл

и сърцето ти копнее за другар,

за лъч светлина, разкъсващ мрака.

Душата ти копнее за спасение,

пък било то и поредната измама.

Нека да е такава, но нека е там.

Изгубен сред сивата мъгла....

Бягаш без да виждаш края на пътя,

почивката е някъде много далеч,

дори представа бегла нямаш си за нея.

Самотата е белязала лицето ти,

заключен с оковите на собствената си душа.

Доверието е разколебано от лъжи -
стрели, пронизващи сърцето ти.

Но вярата ти е все още жива.

Има грехове, има и болезнена тъга,

Гласът, който шепне "Искам всичко",
но и осъзнаващ, че загубеното е загубено.

Ако любовта трябва да бъде оставена,
остави я на замръзналите си устни,

На това място, след белоснежния сняг

И спомени за белота и студенина.

Защото в този свят на безброй колебания,

дори топлината е покрита със съмнение.

Свят, разделен на бяло и черно,

Сърце раздвоено от вяра и съмнение.

В часа на сивата призрачна мъгла,

когато изглежда, че денят няма да настъпи

и се чувства като загубен сред нищото.

Малка искрица се ражда в душата,

малка надежда, прогонваща демоните,

плъзнали навред по цялата земя.

Един копнеж за устни топли,

които да те спасят от студения свят.

Изгревът на един нов сезон....

Един копнеж по сродна душа,

която да запълни и оцвети живота син.

Може и да изчезна заедно с утрото,

но нека да е там, спасявайки те

от самотните часове на самотната нощ.