И ето ме отново тук

И ето ме отново тук

И ето ме отново тук,

Пред белия лист с молив в ръка.

Нощта се спуска, тиха, спокойна

и загледана в луната си мисля:

Каква ли история днес да сътворя?

Принцът вече откри своята принцеса,

дарявайки я с целувка, вечна любов.

Това не е история нова, светеща.

Няма смисъл само пак да я повторя.

И тогава за какво сега да говоря…

Самотна фигура под прозореца ми мина.

Коя е, какво дири толкоз късно тук?

Дали бе щастлива или тъга в сърцето скрила?

Изчезна безследно, сред нощните сенки.

И си мисля дали въобще е съществувала

или бе творение на отнесения ми ум.

И ето ме отново тук.

Пред белия лист с молив в ръка,

пишейки тези редове без смисъл

или дори капка скрит смисъл в тях.

Просто взех листа и ръката записа,

сътворявайки поредната надежда,

блестяща като звезда в нощното небе.

Дълбоко човешката душа копнее

за отговора желан на молитвите си,

прошепнати в този тъмен час,

когато светът е като сън наяве

и всяка мечта може да се изпълни.

Ръката бавно спря, думите свършиха.

Оставям на теб да откриеш смисъла им,

защото нощта е още млада и…

Знам, че още много мечти ще огреят небето.