Отговор

Отговор

Един ден ти дойде ми кажа:

“Напиши един стих и за мен.”

Няколко малки думички изрече ти,

Скрили толкова много зад себе си.

Не е лесно да си стори това.

Нищо не пречи да измисля нещо

Да говоря за приятелството ни,

За привързаността и дори малко любов.

Но помисли за миг, това ли искаш.

Нищо не пречи да изразя хиляди чувства,

Но ще знаеш ли дали са истина те.

Лесно е да се пиши за природата,

За деня и нощта, за луната и звездите,

Лесно е, когато описваш дадено чувство.

Но това не е същото....

В този миг си мисля за теб

И се чудя как да ти отговоря.

От първия ден, когато те видях

Открих в теб приятел скъп.

Спомням си времето, когато

Прекарвахме часове наред в разговори

И се усмихвам, тези спомени са ми скъпи.

Дори след още десет, дори двадесет години

Искам пак така да се събираме,

Да видя усмивката ти, да ти отвърна с друга.

Бъдещето е неизвестно, съдбата – страшна,

Но това няма да ме спре да си мисля:

“Искам и утре да ти видя, приятелю мой.”

Ти поиска няколко кратки реда,

Отговор на скрит въпрос

И аз ти давам своя отговор:

“Това си ти за мен днес и за бъдеще.”