Щастлив край
Тук си, но и не си, само спомен
Остана в онзи далечен като ехо, миг.
Няма ги топлите дни и смеха мек.
В леден свят на болка се скрих,
Обвита в мрак и мирис на смърт.
Къде сгреших? Какво казах?
Че накрая само сбогом остана
И картина на червен залез ще бъде
Вечно запечатана в съзнанието ми.
Малката грешка толкова промени...
Но стига вече мъка, не мога повече!
Сребърна кама в мъртво сърце ще забия
И моля на Бог и Дявола шанс да получа
За нова среща и нова любов в нов живот.
Може би тогава ще получа щастливия си край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар