Дете на лебеди

Дете на лебеди

През деня си като другите,

Красива като водна лилия,

Но знаеш, че не си като тях

Гледаш ги и чувстваш преградата.

И с трепет очакваш нощта

Насред езерото и белите лилии,

Ти приемаш истинския си лик.

Зад белия лебед жена се крие

С лице, дело на творец велик

В бяло облечена, ти танцуваш

Над водата кристална, след звездите.

Не можеш да говориш,

Но с танц болката си изразяваш.

Сълзи се стичат от очите ти,

Докато своя самотен балет играеш.

През деня си ти птица бяла,

Изящно божие творение, но...

Щом нощта се спусне и луната грейне,

Ти перата сменяш, в човек се превръщаш.

Сама, единствена на светя, ти копнееш

За някой, който болката ти да премахне

И любов човешка сърцето ти да узнае.

Нужно ли е дори да казвам от къде ми дойде вдъхновението за това стихотворение? Хи хи хи