Огнени пламъци
И още помня последният ни залез
огнените му пламъци, обгръщащи ни
карайки ни просто да се загубим
сред тях, днес и завинаги.
И тази обич, ах, тази обич...
Тя е по-силна и от огнени искри,
но и като тях накрая ужасна.
Пиесата свърши, завесите са спуснати.
И ето ни днес, един пред друг,
но без усмивка, без смях и пламък.
Думи много има, но неизречени остават.
Последна целувка, последна прегръдка
и пътищата ни нивга не ще се пресекат.
Сбогом моя първа и истинска любов!
Утре или след милион години
Аз още в сърцето си те пазя
и макар друг в прегръдките си да ме пази
още помня онзи последен залез
и огнените му пламъци, обгръщащи ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар