Безумието на поета
Поредната безсънна нощ…
Докато светът сладко спи,
Под бялото одеяло на снега,
Една душа отново будува –
Малка светлина от прозорец.
Отново над листа застанал е.
Ръката му не спира да пише.
Дори да иска да спре не може.
Забравил свят и близки,
Забравил дали е ден или нощ,
Той пише своята нова творба.
За свят далечен, където
Рицари спасяват принцеси,
Където нимфи танцуват в гората
И дори когато нощта се спусне
Извиквайки демоните зли
Всявайки своето зло над света,
Ще остави там капка жива надежда,
Затворена дъното на ковчежето....
Безумство, не е нещо друго!
Едно безумство обхванало човек
Омагьосвайки го да изрази всичко
И без значение цената, която ще плати
Ще я даде, защото това е съдбата му.
В този късен час, когато е сам на света,
Ще се отдели от него на тайно място,
Където ще е само той, един поет
И белия лист, очакващ жадно думите му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар