Отново и отново

Отново и отново

Отново и отново ти търсиш,

Без дори да знаеш какво ще откриеш

Пътят е пред теб, но цел нямаш

Сили да ти даде да тръгнеш по него.

Има ли смисъл всичко това?

Заслужава ли си дори да опиташ?

Ти просто не намираш мотив

Дори в това, че земята се върти.

Отново и отново ти търсиш

Погледът ти всичко съзира,

Но нямаш сили да помръднеш.

Защото макар и да си тук, или там

Никога не си където трябва.

Болката все повече расте

В самотното ти черно сърце,

Но няма никой, за да споделиш.

Отново и отново ти търсиш,

Бродиш по Земята, Рая и Ада,

Но дом ти нямаш никъде

Но приятел нямаш никъде

Като самотна цигулка,

Жално плачеш в нощта

С надеждата някой да те чуе,

Но никога не ще да бъдеш чут.

Отново и отново до края на вечността...