Самотна червена роза
Мракът вече е навсякъде около мен,
Светлината изчезна с последната надежда.
Вече нищо повече не остана от мен...
Червена роза, самотна в празната стая,
Където отдавна животът си отиде
И сега всичко спи на прага на вечността.
Розата увехна, също както и моята душа.
Надеждата кърви, животът няма смисъл
И знам, скоро ще настъпи последния ми час,
Когато за последно само ще се обърна назад
Към спомените и чувствата жива
И знам, ще умра, но любовта ми ще живее
Така че всеки път, щом червена роза зърнеш
Ще си спомниш за чувствата ми и....
Думи не ще изразят тези мои чувства
Животът е прекалено кратък за това,
Но знай, че дори когато дойде деня да си отида
Ще оставя чувствата си скрити
В цветовете на самотната роза,
Червена както моите сълзи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар