Тръпка
Чувствам те в сенките навън,
Като ледена тръпка, поглед зад мен
Чувствам те в себе си, под кожата
Като огън готов да избухне.
Не виждам лицето ти, не знам името ти
Не знам дали дори си истински
Ти си тръпка, дълбоко в мен
Като струна, копнееща за допир
Звук, каращ те да изтръпнеш
Не от страх, вълнение те обзема,
Но има и страх, там, сред сенките
Защото за мен ти си навън, някъде
И си истински като утринните лъчи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар