Ти си ти, аз съм аз

Ти си ти, аз съм аз

И не искам зората да настъпи

Да не започне новия ден

В един свят от лед изграден

Където ти си ти, аз съм аз

И никога не ще да станем ние.

Ти дете на светлина си, аз знам,

Виждам я как тя играя в косите ти,

Виждам я как проблясва в очите ти,

Докато гледам отдалеч скрит.

Накрая извръщам глава и чакам

Скъпата ми нощ да дойде и отлетя,

Далеч сред звездите, мой сестрици

И майката луна утеха да ми донесе.

Знам, че дори в този миг сме разделени

Прегради хиляда има, видими и не.

Денят е за теб, нощта е мой дом

Но не е ли нощта времето на мечтите.

И мечтая... поне в нощта мога да го правя,

Че макар ти да си ти и аз да съм аз

Някъде далеч съществува ние.