Смърт
Смъртта обвита в
черно одеало е,
Скита след сенките
черни на нощта.
Дебне като хищник зад
всеки ъгъл,
Всяко огледало за
нещо е прозорец.
Можеш да се скриеш,
но не и да избягаш...
Времето ти е скъпа
като бисер, знам,
Но удари ли
часовникът, тя ще дойде.
Молбите напълно са
излишна,
дори на колене да
паднеш.
Чуваш гласа й в
предсмъртния си час:
„Простосмъртний,
твърде си наивен.”
И очите си затваряш
за последен път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар