Под червената луна
Този нощ има нещо ново във въздуха
Тишината е покрила света с наметало
Дори щурецът свойта песен не пее
И пак с копнеж излизаш на балкона
И виждаш я с целия й блясък.
Сред облак червен дим, тя бавно стъпка
В копринена рокля, кърваво червена
Черен вятър като наметка я обвива
Тя е всичко – майка и дъщеря,
Кралица и мръсница, богиня и демон.
Очи няма, само кръв се стича от тях,
Но пак погледа й може да почувстваш
Скрит зад усмивката на тез устни червени.
Затваряш за миг очи и мигът изчезва
Но магията е още тук, като аромат в стая.
И тогава я виждаш отново, в лик променен
Високо в небето, сред червени облаци
Излиза пълноликата червена луна
И в огнената й осанка виждаш онази усмивка
Дето нивга не ще забравиш докато си жив.
И сам се усмихваш, смаян от новата й красота.
И знаеш, че тя винаги ще бъде там
Достатъчно е просто да я погледнеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар