Предсмъртните слова на
безсмъртния
Аз няма историята си да разкажа
Тайната си черна искам да запазя.
Признавам си жестокостите,
Извършени от моята ръка.
Смъртта на не един съм бил
И кръвта им червена аз вкусих.
Но безкрайността е твърде дълга,
Дори и за безсмъртното създание.
И затова искам да пиша за последно...
Радости и болки – омръзнаха ми те,
Но преди да се сбогувам
Последна мисъл на света ще дам.
Не искам прошка или съжаление
Гордостта си ще запазя аз до край.
Вечността красива е, наистина,
И чудеса безкрайни може да даде.
Но трябва някой да е с теб
Било то приятел, враг или любим.
Или дните обречени са в сиво
За вечност да останат.
Но ето зората скоро ще настъпи
И да спра да пиша трябва аз.
Лъчите пламтящи ме привличат
И аз с отзив силен отговарям,
Дордето те не ме възпламенят.
Думите вече са излишни и
Трябва сбогом да ви кажа
Та да може смъртта прегръдка да даде
На самотната безсмъртна душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар