Последен стих
И ето ме отново
С бял лист и молив в ръка.
Чакам музата красива
Със стих крилат да ме дари,
Но и ред не мога да напиша.
Отмина времето на болка,
Самота, любов и гняв.
Образите стари избледняват
И никога не ще се върнат пак.
Ни боен ред, ни песен сладка
Изпълва моите уши.
Няма светлина, но и мрака
Някъде изчезна без следа.
И ето ме отново – стария поет
В последен опит живот да създаде.
Но бедната скица не е шедьовър...
Простете герой мой, любими
И днес не ще се срещнем,
Но един ден отново ще се съберем
Било чрез листа бял или смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар