Забравен

Забравен

В нощта, когато дори щурец не пее

Тих гласец, понесен от вятъра заговори:

„Нима забрави ме ти вече?

Не помниш ли това лице, очите,

времето, когато бяхме само двама ни?

Ти обърна гръб на този свят

И изгуби се някъде далеч.

Сега от мен остана само сянка

Забравен в забравено време.

С болка и надежда протягам аз ръка,

Светлината е някъде там, далеч.

И ти си тук, но и не си...

Сърцето ти е забравило всичко.

Кажи ми, накрая някой е загубен –

Аз във вчерашния ден или ти в днес?”

И тъй изгуби се гласа в нощта,

Отнесен далеч в забравеното време на вчера.