Спомени за изгубеното слънце

Спомени за изгубеното слънце

Една тъжна японска мелодия

Помниш ли, когато слънцето бе засмяно,

обсипвайки земята със своите лъчи?

Помниш ли зелените пролетни поля,

изпълнени с пъстроцветни цветя?

Сега всичко е само в спомените...

В ранни зори, обвит в мъгла и мрак,

стъпките ехтят в зловеща самота,

водейки те далеч от деня и радостта,

в място, където зората е само мечта.

Сива фигура към теб бавно приидва.

Тя бе красива, в изящна коприна,

с лице - бял албинос и нежни черти.

Но съдбата й не бе толкова светла –

отредила й да бъде гейша с китара в ръка.

Струни под фини пръсти играят,

сътворявайки песен, тъжна, неземна.

За време на радост и детски смях,

на откраднати целувки и любов,

под топлите лъчи на Изгряващото слънце...

Сега всичко е само в спомените...

Само самотна сълза напомня за тях.

Молитва скрита е в таз мелодия,

надежда за нови светли, радости дни,

когато днес ще е само черен миг -

спомен за някога изгубено слънце.