Рожба на нощта
Роден в мрака, мрака го изпълва.
Душата черна на нощта е рожба.
Устни кървави, с кръв попити
И поглед огнен с ярост изпълнен.
Сред сенките броди без да знае мир,
Дордето деня не го прогони.
И не очаква отново свободата
Но тъмата, Луната и звездите,
Когато чува само самотен вълчи вой
И предсмъртния вик на новата си жертва.
Дни, години – за него нямат значение,
Дордето безсмъртния ореол обвива го
И нощта не го привлича като любима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар