Белота
Накрая пак се върнах към листа...
Музиката далеч е от моята ръка,
Но тя отново сили намира да пише.
Белият лист е като белите м мисли,
Без цвят, без чувство, без живот.
Бели като празното ми сърце.
Копнея за славните битки.
Копнея за нощната музика.
Копнея за силата да чувствам,
Но героите ми всички умряха.
И дори сърцето вече няма сълзи,
Поне една за отминалите дни.
Копнежи много, но безсилието е тук
Дордето всичко не стане на прах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар