До края на вечността
И днес луната не ще блести,
С онзи блясък що я знаем аз и ти.
Не ще да има мека светлина.
Не ще да има мека топлина.
Но нощта спокойствие ми носи...
Все едно сме само тя и аз,
Сами в мрачната й прегръдка
Далеч от блясъка на дена,
Двечки, сам сами на света.
А ти, ти мое слънчево дете,
Остави в своя свят на топлина,
Меки лъчи и пролетни цветя.
Пътищата ни не ще се пресекат,
Защото ще заспя в нощта,
До края на вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар