Любовта и червената
роза
Розата червена остави своята следа
Върху човешката съдба и ранимата душа
Като кървави петна върху белия сняг
Завинаги разрушавайки картината прекрасна…
Звяр – жесток, с огнен поглед
И външност ужасяваща, плашеща.
Съдбата хвърли своя зар
И изсмя се над дарената му участ.
Красавица мила, нежна девица,
С глас на славей и кожа – коприна.
Прекрасна от деня, сладка като нощта
Една на майка и баща, една на света.
Тя очаква поредния жених да дойда
С богатства нови, приказни богатства.
От страни далечни, където слънцето е вечно,
Където замъците са от вечен лед.
Но тя отхвърляше ги до един,
Защото никой сърцето й не плени.
Нямаше значение – принц или просяк,
Стига в сърцето й да трепне любовта.
И това продължи, докато един ден,
Съдбата се съжали над звяра
Срещна тези две души и в миг –
Любов нова и силна се роди.
По–различни от деня и нощта
Прокълнати от студения свят,
Но те знаех, че и смъртта да дойде
Ще се открият отново някой ден.
Дали след ден или след век,
Дали в този живот или някой друг
С лица променени и животи различни
Тези чувства щяха да останат живи.
И както животът продължава,
Така и червената роза ще цъфти,
Дори бодлите й да разкървяват ръцете,
Те ще носят усмивка за любимия човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар