Вяра

Вяра

Това е онази сила, която ти шепне в нощта:

“Не се страхувай, дете, зората ще дойде

и мракът завинаги ще напусне душата ти.”

Това е онова чувства, дълбоко вътре в теб,

Което ти показва ярката светлина,

Когато ти се струва, че си загубен в тъмнината.

Често има мигове, когато ти се струва,

Че си сам на света, че нищо няма да се подреди

И копнееш просто за приятелска ръка,

А се оказва, че си напълно сам в света.

Падаш на земята и се молиш за помощ,

Викаш онази тайнствена сила отвътре,

Смелост да ти даде, за да продължиш.

Ти си Пандора, разтворила ковчега

Наречен от хората твоя душа

И пусна всичко навън в смета, но...

Накрая остана едно малко чувство –

Надеждата, блестяща като скъп камък!

И ти вярваш, че утре ще е по – добър ден.