Пророчица

Пророчица

Отхвърлила божествената любов,

Дарена с дарба злочеста, но велика

Чужда сред своите си, а обич търси

Обречена да казва истини жестоки

И никой да не й вярва за това.

Живеейки в собствен свят,

Хората нямат уши, за това,

Което не искат да чуят наистина.

Дали е дарба, това, което имаш

Или може би проклятие жестоко?

Дори след стотици хиляди години,

Името ти остава живо в паметта.

Едната, пророчица, прозряла истината,

Истина жестока и унищожителна.

Ти си глас, нежен и прекрасен,

Глас копнееш за някой да го чуя.

Мила дума... малко вяра...

Само за това копнее душата ти,

Но и знае, че никога няма да получи.

Касандра – име силно, но и тъжно,

Белег за съдба злочеста и участ жестока.

Забравена от хората си, светът те помни,

Една пророчица, зряща сред слепци.