Мъгла
Слънцето си отиде, настъпи твоя част,
Нощта се спуска над света като завеса,
Представлението свърши, хората си отидоха
Тишината завладя студения свят.
Като покривало спуска се сивата мъгла,
Образите заличава и прелива пейзажа
Сенки сред дърветата се прокарват
И се чудиш: “Наистина ли има нещо там?”
В часа на утринната мъгла, когато
Няма и малък помен от светлина
И призраци неспокойни бродят,
Страховете бавно се прокрадват:
“Ще дойде ли слънцето днес,
или за последен път видяхме го веч.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар