Листото и вятъра
Вятърът вилнеещ, носещ помен за зима,
Идваща все по – близо с умиращия ден.
Там пред теб, ято пеперуди танцуват своя танц
Не, това не са пеперуди, а кафявите листа
Откъснати от дърветата, водени от вятъра.
Алея от златен килим след златни дървета
Само стръкчета зелена трева, напомнят,
Че някога тук е имало весели летни игри.
Но вече всичко е в далечното минало.
Светът бавно заспива, забравяйки всичко.
Час след час, ден след ден, всичко ще забравиш
Точно както и дървото забравя изгубените листа,
Без дори да се замисли за причинената болка.
Ти си есенен лист, отнесен далеч от вятъра.
Летиш в небето, но не можеш да го докоснеш,
А накрая... накрая отиваш при другите
При братята и сестрите си в калта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар