Писмо в бутилка
Въобще някога чу ли думите ми
Или те бяха просто глас в пустиня?
Прочете ли някога писмата ми
Или редовете избледняваха пред очите ти?
Имаше ли поне един миг,
Било то и малък като прашинка,
Когато можем да кажем, че сме близки.
Не искам нещо повече от една дума,
В която да няма скрита лъжа.
В мен все още живее надеждата,
Че е имало време, когато сме били заедно,
А не разделени от невидими пропасти.
Помня времето, когато виках с все сили,
Но гласът ми така и не можа да те достигне.
Сега се чувствам като на самотен остров
И пиша тези няколко скромни реда.
Пъхам ги в прозрачна бутилка
И се надявам някой ден да ги откриеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар